За книгата: 2005 г. / В Павел Флоренски се сливат пълнотата и уникалността на руския дух, същия дух, който имаше съдбата да се превърне в deja vu от самия себе си , още преди да види бял свят. Научаваме се да отдаваме дължимото на този дух, като се задълбочаваме в неговата автобиография. Късен плод в очакване на непростимо ранното си заминаване, дете, изпаднало в напреднала възраст, или по думите на Ницше: „Фаталната едновременност на пролетта и есента” – такъв е камертонът, с който настройваме възприятието си за руския дух, за да не падне под обаянието на неговата европейскост. Защото точно както е вярно, че този дух (от Петър Велики) възниква в съответствие с Европа и иска да бъде Европа, също толкова е вярно, че с такава идиосинкразия едва ли беше възможно да се избегне силен контраефект.